История и факти
Една вълнуваща и пленяваща история, изключително излъчване, отличителен белег - половин или двойна седмозъба лосова лопатка – всичко това свързва всички конете от тракенската порода, наричани още на галено “Траки”. Днес тези елегантни и готови за големи постижения расови коне привличат вниманието върху себе си във всички дисциплини. При дресура и всестранната езда (крос кънтри) те са наистина в стихията си. Със сигурност сте чували по-стари ездачи и коневъди да мечтаят за “Тракенския рай”, прочутият конезавод в някогашна Източна Прусия (енклав в днешна Русия), който е разрушен вследствие на Втората световна война (1939 до 1945).
Историята на конете от тракенската порода започва през 1732 г., когато крал Фридрих Вилхелм І основава главния конезавод в Тракен, който със своите седем огромни пасища предоставя идеални условия за създаването на изключително издръжливи и работливи военни ездитни коне. Негова е и идеята за кръстоска между здравите селскостопански коне от района (източно пруската местна раса Швайк) и расови чистокръвни коне, за да се получи средно голям елегантен яздитен кон.
От тогава всички родени в Тракен жребчета получават като отличителен знак половин лосова лопатка на задния десен хълбок. На някогашния тракенски лов младите яздитни коне трябвало да доказват смелост и издръжливост.
През 1944 г. когато Руската армия е пред вратите на Тракен, има само една възможност за спасение на конете – бягство в посока запад. Дълга колона с най-добрите кобили, жребчета и жребци тръгва в разгара на ледената източно пруска зима. Много от конете умират от глад и от изтощение или са застреляни при бягство.
С малкото оцелели коне след войната развъждането продължава в Германия, Русия и Полша. За разлика от другите чистокръвни раси, след 1732 г. породата на тракенските коне се поддържа изключително чиста. Като коне от тракенската порода могат да се вписват само такива, които произхождат от основния конезавод в Тракен или от източно пруски частни конюшни. Междувременно в Германия има (информацията е от 2004 г.) отново 3861 кобили (от тях 101 чистокръвни и 27 арабски), както и 209 жребеца (89 % от тракенската порода, седем % чистокръвни и 4 % арабски). През 2004 г. са родени 1305 жребчета.
Районът за развъждане на конете от тракенската порода е разделен на 10 развъдни района, като най-много се развъжда в Шлезвиг-Холщаин и в Хамбург. Тракенският съюз е създаден през 1947 г. в Хамбург като организация – наследник на източно пруските коневъдни дружества от 1888 г., по онова време в Кьонигсберг/Източна Прусия. При развъждането породата се подобрява в много незначителна част с арабски коне (2,4%) и английски чистокръвни коне (4%).
Чистокръвната порода осигурява на източно пруската кръстоска между ездитен и впрегатен кон голяма доза темперамент. Поради това че коневъдите ценят отличния и ориентиран към човека характер, темперамента се проявява положително при готовността за натоварване. Един Тракен ще мине през иглени уши за своя ездач. Конете от тракенската порода продължават историята на своите успехи в дресировката и многостранността от времето преди войната (например на олимпиадата 1936 г.). Тракенските жребци успешно са се използвали и се използват за подобряване на породите в почти всички германски конезаводи за ездитни коне. Интересно е че кобилите и жребците получават имена с първата буква от името на майката, за да се обозначи племето на кобилата. Много известни тракенски наследници са чистокръвният Перфекционист ХХ със своите синове Темпелхютер (пазител на храма), Иагдхелд (ловен герои) и Ирлеерер, както и Дампфрос и неговият син Питагор.
Международният тракенски конен пазар се провежда ежегодно през Октомври в Ноймюнстер.
"Породата е изключително интелигентна, грациозна и атлетична. Не бихме я заменили с никоя друга."
Сем. Изови
- Раса: Тракенска порода
- Височина: 1,60 м до 1,75 м
- Произход: Някогашна източна Прусия; днес се развъжда в Германия, Полша, Русия и САЩ, както и в Дания, Франция, Нова Зеландия, Литва, Англия, Швейцария и Хърватска.
- Цветове: Всички основни цветове, в полската линия също и пъстри.
- Глава: изразителна, фина, породиста глава с големи, живи, приятелски очи.
- Тяло: Добре поставена, средно дълга шия с лек врат. Удобно положение на седлото се получава от добре сложената холка и големите, равни рамене, еластичен гръб, дълга, леко наклонена задна част, мускулести и добре сложени крайници с ясно маркирани стави, кости и жили, като цяло много елегантен кон.
- Движение: темпераментно, еластично и енергично, поради голямата свобода на раменете, добрата работа на гърба и активната задна част.
- Особени белези: издръжлив, готов за натоварване, ориентиран към човека.
- Възможности за приложение: Многостранен ездитен и впрегатен кон за спорт и свободното време.